Корейската народнодемократична република (накратко КНДР), правопис по системата на Маккюн-Райшауер Chosŏn Minjujuŭi Inmin Konghwaguk, Чосън Минджуджуъй Инмин Конхуагук; изписано с хангъл: 조선민주주의인민공화국; с ханджа: 朝鮮民主主義人民共和國) е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров с площ от 120 540 км².
На юг КНДР граничи с Република Корея (238 km), с която до 1948 година образуват една страна. Строго охраняваната граница между двете корейски държави следва 38-я паралел. На север КНДР граничи с Китай (1416 км) и Русия (19 км). Дължината на държавните граници е общо 1 673 km, на бреговата линия — 2 495 км. На запад страната опира Жълто море и Корейския залив, а на изток – Японско море. Често за разграничаване от Република Корея, т.е. Южна Корея, за КНДР се използва названието Северна Корея. Често и двете държави са наричани "Страна на утринната свежест".
КНДР е образувана през 1948 година от съветската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 е управляван от Японската империя. Политическите различия с Южна Корея, заемаща територията на американската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953, но без официален мирен договор. И двете корейски държави биват приети в ООН през 1991 година.
Официално Северна Корея е демократична република, но де факто е еднопартийна диктатура, следваща принципите на идеологиите чучхе и сонгун. Управляваща е Корейската работническа партия под формата на коалиция с две по-малки сателитни партии (Чондоистка партия и Корейска социал-демократическа партия).

Знаме


Герб


История

Формиране и Корейска война

аедно с Южна Корея, КНДР се счита за наследница на Корейската империя, която бива окупирана от Японската империя през 1905 след края на Руско-японската война. След като Японската империя е победена във Втората световна война, Корейския полуостров, дотогава окупиран от японците, е поделен между СССР и САЩ по 38-мия паралел. Съветският съюз контролира северната, а САЩ - южната част.
През 1948 г. е създадена Корейската народнодемократична република на север. Начело на държавата застава Ким Ир Сен (1912 - 1994), издигнал се на власт след участие в множество анти-японски марксистки групировки по времето на Втората световна война. Две години след създаването на КНДР избухва Корейската война. Тя не започва веднага, а идва като последствие от напрежението между Севера и Юга. До 1950 е имало множество въоръжени конфликти между войници на двете страни, но за нейно начало се счита 25 юни 1950 г., когато Северна Корея напада Южна. Севернокорейската армия, или т. нар. корейска народна армия първоначално разгромява зле обучените южнокорейски войски. Тъй като почти всички американски войски са се изтеглили от Южна Корея през 1949, корейската народна армия завзема почти изцяло Корейския полуостров.
Малко преди окончателното му завземане от севера, на помощ на южнокорейците пристигат американски войски, подпомагани от контингенти на ООН, включващи британски, канадски, френски, холандски, етиопски и турски войници. На страната на КНДР обаче се включват около 800 000 китайски "доброволци", и никоя страна в конфликта не е способна да постигне тотално военно надмощие над другата. След няколко години борби, между КНДР и Република Корея е постигнат мир с посредничеството на ООН. На 27 юли 1953 г. е подписано примирие между ООН, Корейската народна армия и Народната доброволческа армия на Китай. Въпреки това официален мирен договор и до днес няма, териториалните промени след войната са нищожни, а жертвите са милиони. Според примирието границата между двете разделени държави минава по линиите на 38-ия паралел

Следвоенен период

ъзстановяването от войната е бързо и динамично, благодарение на различни петгодишни, шестгодишни и седемгодишни планове.
През 1961 г. е подписан договор за сътрудничество между КНДР и КНР (Китайска народна република). Благодарение на него, КНДР отбелязва увеличение на износа на продукция, а също така и внася стоки от Китай на изгодни цени. В същите години започва управлението по идеологията чучхе. С това започва неизменния и досега култ към „любимия вожд другаря“ Ким Ир Сен. През 1972 г. започват преговори за обединение с Южна Корея, които обаче са неуспешни. Въпреки това севернокорейските медии продължават да говорят за създаване на обща корейска държава под формата на федерация, а търговията между двете страни се увеличава

След края на Студената война


На 8 юли 1994 г. Ким Ир Сен умира внезапно на 83 годишна възраст. В официалната му биография пише: "Той умира в два часа през нощта в своя работен кабинет." След този момент е обявен тригодишен траур, а по-късно Ким е обявен за Вечен президент на КНДР. След смъртта му властта наследява неговият син Ким Чен Ир, с което се слага начало на първата в света комунистическа династия. В следствие на серия от непредвидени катастрофални събития в средата на 90-те години страната става хипермилитаризирана и изолирана, за да бъде запазено съществуването на сегашния строй. През 2000 г. се провежда среща между държавните глави на Северна и Южна Корея - Ким Чен Ир и Ким Те Чжун. Оттогава започва сближаване на "разделеното семейство", което обаче е възпрепятствано от идването на власт на Джордж Уокър Буш в САЩ.
На 4 октомври 2007 година двете държави навлизат в изцяло нов етап от своите взаимоотношения след посещението на южнокорейския президент Но Му Хьон в Пхенян. КНДР и Република Корея подписват споразумение за постоянен мир на полуострова, както и обсъждат въпроса по ядреното разоръжаване. Постигнати са споразумения и за разширяване на икономическото сътрудничество, транспортните връзки, както и възстановяване на железопътния и въздушен превоз към севера. През 2008 година след дългогодишни преговори по севернокорейската ядрена програма американската администрация снема Северна Корея от списъка си на престъпни държави и спонсори на тероризма.
Въпреки това споровете около програмите на КНДР за ядрено оръжие и балистични ракети продължават.

Държавно устройство

Северна Корея официално следва принципите на идеологията чучхе, проповядваща национална независимост в икономическо и политическо отношение. Въпреки че мнозина изследователи я възприемат като комунистическа страна, Северна Корея отхвърля марксизъм-ленинизма още през 1970-те години, и премахва всички препратки към комунизма от конституцията си през 2009 година. Страната е силно централизирана и е под автократичното управление на Ким Чен Ир. Той е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили, и има огромно влияние върху всички сектори на държавната власт. През 70-те години Ким Ир Сен започва да се дистанцира както от марксизъм-ленинизма на Съветския Съюз и Източния блок, така и от маоизма на Китай. Според него тези системи пораждат желание за "слагачество" в човека, и разработва нова идеология — чучхе. Тя представлява комбинация от традиционни корейски ценности, част от идеите на марксизма и няколко концепции, заети от Прусия. Това полага началото на политическата и икономическа изолация на КНДР, която продължава и в наши дни. Липсата на участие в световната политика и икономика са причината много медии да наричат Северна Корея "отшелническо царство" — прякор, даван на Корея по времето на династия Чосон.
Управляваща е Корейската работническа партия, която формулира националните цели, приоритети, както и административната йерархия. Тя е централния координатор на административната и икономическата дейност на национално и местно равнище. Чрез собствените си организационни канали, които са проникнали във всички правителствени и икономически организации, партията продължава да надзирава административните операции и да контролира държавната дисциплина. Без изключение, всички основни правителствени постове се заемат от лоялни към нея хора, повечето от които са обучени по севернокорейски, което означава, че са идеологически и практически експерти.
Най-висшият ръководен орган в страната е т.нар. Държавна комисия по отбрана, оглавявана от Ким Чен Ир. Един от основните инструменти на властта е армията. Тя има широко влияние и служители, внедрени във всички институции. Като идеологическо и патриотично ядро на страната военните се грижат за външната и вътрешна сигурност и "социалистическия строеж" (строителство, ремонт на инфраструктура и т.н.). Те помагат на земеделците в обработката на земя при нужда от бързо увеличаване на производството, строят сгради, и подобно на американската национална гвардия, оказват съдействие при природни бедствия.

Външна политика и отношения с други страни

КНДР поддържа активни дипломатически отношения с комунистическите страни - Лаос, Китай, Куба и Виетнам, както и други държави с лява политическа ориентация. КНДР подържа добри отношения и с Етиопия, Еритрея, Зимбабве, Иран, Демократична република Конго и ОАЕ. САЩ и други развити държави определят Северна Корея като сталинистка диктатура,[26][27] и я критикуват заради нарушения на човешките права и разработване на ядрено оръжие. Като цяло Северна Корея води затворена политика и не поддържа връзки с голяма част от страните по света. Заради участието на севернокорейски агенти във взривяването на южнокорейски пътнически самолет през 1987, както и даването на убежище за членове на японската червена армия, към края на 80-те години страната е обявена за поддръжник на тероризма. Въпреки това оттогава насетне Северна Корея не е била замесена в терористична дейност, а през юни 2008 външното ѝ министерство обявява, че страната официално подкрепя борбата срещу международния тероризъм.[28] По време на Студената война КНДР е съюзник както на Китай, така и на СССР.
Китай е основен политически и икономически съюзник на Северна Корея. Въпреки споровете между двете страни относно принадлежността на определени участъци от пограничната река Ялу, Китайската народна република е най-големият търговски партньор и поддръжник на комунистическата държава. Пекин се обявява и против санкциите, наложени на Пхенян заради ядрената му програма. Китай доставя на Северна Корея компоненти за развитие на високотехнологична промишленост, хранителни помощи, оръжия, електроенергия, както и гориво на цени, значително по-ниски от тези на международните пазари.[29] Китайските инвестиции и печалби от КНДР възлизат на $2 млрд годишно. Северна Корея, както и Тайван, са от стратегическа важност за китайската външна политика.[30]
Южна Корея - отношенията между КНДР и Република Корея могат да се проследят до началото на двете държави. Както в Южна, така и Северна Корея са учредени през 1948 година - първата страна с помощта на САЩ и ООН, последната - с помощта на СССР. След края на Корейската война отношенията между двете републики са предимно враждебни с леко подобрение през последното десетилетие. През 1968 година севернокорейски специални части правят неуспешен опит за обединение с Южна Корея чрез завземане резиденцията на южнокорейския президент. През 1984 КНДР осигурява на Южна Корея хуманитарна помощ за възстановяване от тежки наводнения. През 2000 година е първата среща на корейските ръководители - Ким Чен Ир и тогавашният южнокорейски президент Ким Те Чжун. Седем години по-късно се състои втората такава среща, на която е подписано и официално примирие между двете страни. Южна Корея днес доставя на КНДР хуманитарна помощ и автомобили, макар тези доставки да намаляват. Голяма част от туристите в Северна Корея идват от южната ѝ съседка. Друг признак за подобряване на отношението между двете страни е спирането на пропагандните високоговорители и от двете страни на демилитаризираната зона.
САЩ е върховният враг на Северна Корея, според пропагандата в страната. По време на Корейската война цивилното население в северната част на полуострова е подложено на ожесточени американски бомбардировки, а американската и южнокорейската армии извършват редица военни престъпления срещу корейци с леви убеждения (виж Клане в Джеджу-до). Положението не се променя и през Студената война, когато на няколко пъти войници от американската и корейската народна армия влизат в престрелки. Част от тези враждебни действия между двете страни са пленяването на американския кораб USS Pueblo през 1968 и убийството на двама американски войници през 1976 (т.нар. Инцидент с тополата). Основен обект на спор между двете страни е ядрената програма на Пхенян. Севернокорейското правителство твърди, че тя е с цел самозащита от евентуална американска агресия, но САЩ я считат за стратегическа заплаха поради естеството на режима и съмненията им, че севернокорейците снабдяват с оръжия терористи. След изключването и извеждането от експлоатация на ядрения си реактор в Йонбьон, Северна Корея е премахната от списъка на страните, подкрепящи тероризма и вече не се счита от американските власти за "престъпна държава".

Природни условия и ресурси

Северна Корея е предимно планинска страна с високи планински вериги на изток и юг, хълмисти местности в централните части и плодородни равнини и низини на запад. Средната надморска височина е 482 m. Най-високата точка е връх Пектусан - 2 744 m, близо до границата с Китай.На запад около Пхенян е разположена най-обширната равнина в страната. Бреговете на изток са планински и слаборазчленени, на запад са равнинни, по-силно разчленени, с множество острови и заливи. В заливите се проявяват приливи и отливи с разлики до 6 m.
Страната е богата на полезни изкопаеми. Най-важни за индустрията са въглища, олово, волфрам, цинк, уран, графит, магнезит, желязна руда, мед, злато, сол, и в по-малки количества други ценни ресурси (като сребро). Находища на нефт до момента не са открити, но геоложки проучвания предполагат наличие на малки залежи в Корейския залив и северните гранични райони около реките Ялу и Туманган.
Климатът е умерен, със силни валежи през лятото по време на кратък дъждовен сезон (чанма). В края на пролетта има известно засушаване след обилните пролетни валежи. През 2007 година Северна Корея е сполетяна от най-тежките наводнения през последните 40 години, вследствие на което загиват стотици хора.
Северна Корея има гъста речна мрежа, с пълноводни реки. Най-дълга е река Амнокан, по-голямата част от която е плавателна.
Горите заемат около 80 % от територията.Добивът на дървесина е широко разпространен. Малка част от равнините за заети от лесостепи.

Административно деление

Административно КНДР е организирана на три нива, единици. На най-високото са девет провинции, три региона със специален статут (Кесън, Къмгансан и Синъйчжу) и два града под директно управление (Расън и столицата Пхенян). Второстепенните единици са градове, общини, райони и окръзи. Третостепенните единици са села, квартали, предградия и работнически околии.
Големи градове в КНДР, освен Пхенян са
Синъйчжу (286 000 души)
Кесън (352 000)
Нампхо (467 000)
Чхънджин (330 000)
Уънсан (340 000)
Сариуън (161 000)
Сонрим (159 000)
Хамхън (581 000)
Хеджу (227 000)
Канге (208 000)
Хесан (98 000)
Кимчхък (198 000)
Хъннам (360 000)





Въоръжени сили

Въоръжените сили на КНДР (Chosŏn inmin'gun - 조선인민군) са на пето място по големина в света със своите 1 106 000 редовни военнослужещи с резерв, възлизащ на 8 200 000 души. Страната е най-милитаризираната в света, като близо 244 на 1 000 души от населението са военни.
Въоръжените сили включват сухопътни войски, военноморски флот, военновъздушни сили, както и полувоенната работническо-селска червена гвардия. Всички те са под контрола на генералния щаб, който пък е контролиран директно от Върховния главнокомандващ на въоръжените сили (в случая - председателят на ДКО). Изключение прави само Бюрото за артилерийска навигация, което е директно под контрола на ДКО. Почти 70% от войските са разположени по границата с Южна Корея от 1953 година насам.
Страната има масивна отбранителна мрежа, включваща над 11 000 подземни военни бази, от които 4 000 са разположени в непосредствена близост до Демилитаризираната зона. Всички те са свързани с оптични кабели за комуникация, което прави проследяването на съобщенията, плановете и движението на отделните военни части невъзможно.КНДР притежава най-многобройните специални сили в света (180 000 души), най-големият арсенал от химическо оръжие, далекобойни ракети, ядрени и биологични оръжия.

НДР е направила значителни модификации на своите китайски и съветски танкове, чийто брой е над 3500. Бронираната техника е подкрепена от артилерийски корпус с над 11 000 оръдия и ракетни установки, както и близо 100 бомбардировача със среден обсег. Най-голямата концентрация на противовъздушни отбранителни съоръжения е в Северна Корея. Севернокорейски военни инструктори и специалисти са разположени в 12 африкански държави.[42] Според министерството на отбраната на Южна Корея, през 2004 КНДР е обучила и 500 хакери за военни цели, а компютърните експерти на КНДР са едни от най-добрите в света.[43] Предполага се, че кибер-атаката, блокирала десетки американски и южнокорейски правителствени уебсайтове през юли 2009, е осъществена от севернокорейски хакери.

Ядрена програма

Според редица експерти и разузнавателни агенции, КНДР е напълно способна ядрена сила.Ядрената програма на КНДР е въпрос на множество спорове. Тя започва в периода на Студената война, когато през 1956 в СССР са изпратени група севернокорейски студенти, които трябва да получат необходимите знания в областта на физиката на елементарните частици и атомната техника. Малко по-късно, през 1958 година, САЩ разполагат първите си ядрени бойни глави на територията на Южна Корея, чиито брой достига 950 оръжия през 1967.
Съгласно севернокорейската политика от началото на 60-те за превръщане на държавата в "укрепление", тези оръжия вероятно са принудили КНДР да разработи ответен арсенал. През 1965 година край малкия град Йонбьон с помощта на СССР се построява изследователски реактор ИРТ-2М, а в средата на 80-те е създаден и 5-мегаватов реактор тип Магнокс, способен да произвежда 0,9 грама плутоний на ден. Смята се, че Северна Корея произвежда ядрени оръжия или за да се откаже от тях в замяна нови икономически отношения със света, или за самозащита срещу евентуална чужда агресия.
Страната разполага с ядрен материал за около 10 оръжия.

Икономика

Икономиката на Северна Корея е планова, и е една от най-затворените в света, действайки на принципа на автаркията. Тя е фокусирана върху тежката индустрия и земеделието. Редом с Куба, КНДР е единствената страна в света с изцяло държавна планова икономика от съветски тип. Поради благоприятното географско положение, наличието на добре обучена, грамотна и млада работна ръка, икономиката вероятно може да расте годишно с 6-7% при "подходящи икономически реформи и правилен подход". Държавният планов контрол осигурява безплатно здравеопазване, образование и хранителни дажби. Макар и да възпрепятстват каквото и да било по-значително развитие, изолацията и планираното производство са причината БВП на Северна Корея да продължава да расте (макар и с малки темпове — под 4%) въпреки световната икономическа криза



Високи технологии

След 2000 година по нареждане на Ким Чен Ир е предприета програма за компютъризация на обществените институции. През 2002 година в Пхенян е създадено първото интернет-кафе. Електронната библиотека на университета "Кимчек" разполага с повече от 10 милиона онлайн статии и книги, които са със свободен достъп до обикновените потребители на Кванмьон-мрежата. Въпреки това севернокорейската интернет мрежа остава без достъп до глобалната мрежа и се контролира строго от Корейския компютърен център. Софтуер и хардуер се произвеждат на местно равнище.
През 1998 Северна Корея става десетата страна, изстреляла изкуствен спътник в космоса със собствена ракета - Кванмьонсон-1. Спътникът обаче се задържа по-малко от 5 минути в орбита заради фатална повреда в третата степен на ракетата-носител, която го връща обратно в атмосферата и той изгаря. Според някои анализатори Северна Корея се опитва да се сдобие с работещ комуникационен сателит в орбита като част от по-мащабна кампания за издигане на икономиката и престижа ѝ на световно ниво. Предполага се, че страната може в близко бъдеще да опита да изстреля прост фоторазузнавателен спътник за военни цели в Космоса. На 23 февруари 2009 КНДР обявява, че ще изстреля нов спътник, Кванмьонсон-2, с ракета Унха-2. Според неназован севернокорейски източник спътникът е комуникационен, и е разработен от Института за електронна борба към Академията за отбранителни науки на Северна Корея.На 5 април 2009 Кванмьонсон-2 бива изстрелян от космодрума Мусудан-ри, но отново заради проблем в третата степен не успява да полети в Космоса и пада в Тихия океан. Според списание "Попюлър Меканикс" КНДР е сред 7-те страни, които участват в новата космическа надпревара.