Zhōnghuá Rénmín Gònghéguó, изговор — Джунхуа жънмин гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е първа. Столица е град Пекин. Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света — китайската, КНР е основана през 1949 година в следствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на СССР под управлението на Сталин. Започналите през 1970-те години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие Китай развива една от най-мощните икономики, и днес е значителна спортна, културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китайската народна република е най-голямата социалистическа страна в света.

Знаме


Герб


История


Мао Дзъдун и Ричард Никсън, 1972

Китайската народна република е основана през 1949, когато Китайската комунистическа партия побеждава Гоминдана, който се оттегля на остров Тайван. Под ръководството на Мао Дзедун е установен комунистически строй на управление под формата на маоизъм, и са установени близки отношения със СССР. През 1958 година е поставено началото на Големия скок — мащабен икономически план, целящ превръщането на изцяло аграрния Китай в модерна, индустриализирана комунистическа държава. Големия скок завършва с провал през 1963, довеждащ до смъртта на милиони хора от глад. Позициите на Мао започват да отслабват, и въпреки че се отказва от поста си на председател на ККП, той продължава да има голямо влияние върху партията.
През 1959 на политическата сцена се появяват Лю Шаоци и Дън Сяопин. През 1966 обаче, заради вътрешнополитическите борби срещи Лю и Дън, и страх от нарастващата мощ на СССР, под ръководството на Мао е стартирана Културна революция. Тя довежда до значителна социална и икономическа нестабилост в Китай, и до сериозен културен упадък. Съветският съюз прекратява отношенията си с тази страна и дори се стига до кратък въоръжен конфликт през 1969. Културната революция приключва с арестуването на т.нар. Банда на четиримата (организирали революцията), както и със смъртта на Мао през 1976.
В последвалите години комунистическата партия осъжда Културната революция и започва отстъпление от марксистката и социалиситческа идеология в икономиката, реформирайки я чрез либерализация по пазарните принципи. Държавната планова икономика се превръща в смесена, а днешната китайска конституция бива приета през 1982 година. Въпреки това, в политически план ККП запазва своята тоталитарна власт и еднопартиен режим на държавата. Поради тази причина, през 1989 година мотивирани от падането на Берлинската стена и рухването на диктатурите на Варшавския договор, стотици хиляди студенти и млади хора излизат на протести в Пекин и се събират на площад Тянанмън с призиви за изоставяне на диктаторския модел в държавното управление и политически свободи. Партийните ръководители категорично отказват да се съобразят с исканията и след близо месец неуспешни преговори заповядват на китайската армия да разпръсне събралия се народ. На 4 юни подкрепени с танкове, войсковите части достигат до площада и откриват огън по хората с което смазват протеста за една нощ. Точният брой на убитите и до днес остава неизяснен, а международната общност осъжда този подход за справяне с общественото недоволство.

През 90-те Китай е под ръководството на президента Цзян Цзъмин. Въвеждането на пазарна икономика помага на Китай да реализира значителен икономически ръст. Само за тази година средният растеж на БВП е 11,2%. През 2001 Китай се присъединява към Световната търговска организация. През 2002 генерален секретар на Китайската комунистическа партия става Ху Цзинтао, а премиер — Уън Цзябао, които продължават по пътя на по-либералната икономическа политика. В социален план обаче успехите са незначителни. С установяването на капитализма се увеличва разделението между бедни и богати, като основната част от ресурса се усвоява от големите крайбрежни метрополиси, докато в провинцията и по-специално по селата средствата са достатъчни основно за прехрана. Статистиките за БВП на глава от населението показват, че събрано в едно общото жизнено равнище на китайския гражданин е близо два пъти по-ниско отколкото в най-бедните държаво от ЕС

География


Географско положение

Китайската народна република е разположена в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с КНДР (1 416 км), на север – с Русия (3645 км) и Монголия (5677 км), на югозапад – с Афганистан (76 км), Пакистан (523 км), Непал (1236 км), Бутан (470 км) и Индия (3380 км), на юг – с Мианмар (2185 км), Лаос (423 км) и Виетнам (1281 км), на запад и северозапад – с Киргизстан (858 км), Казахстан (1533 км), Таджикистан (414 км), на изток и югоизток има морски граници с Япония, Филипините, Малайзия, Бруней и Индонезия.

Площ и територия
По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9 596 960 км2, което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9 326 410 км2 са суша, а 270 550 км2 – вода. От запад на изток – от Памир (73°40' източна дължина) разположен западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките Хъйлундзян и Усури – дължината на китайската територия е около 5200 км. От север на юг – по фарватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от град Мохъ до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага Наншадзюндао – разстоянието е около 5500 км. Дължината на сухопътната граница е 22 000 км, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 км (32 000 км заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи с Бохайско, Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско морета.

Релеф

Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 м надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 м – 19%; от 1000 до 2000 м – 28%; от 2000 до 5000 м – 18%, и тези над 5000 м – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – Еверест (8848 м). В южното подножие на планината Богдо (5445 м) от Тяншанския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 м под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: (1) планинските вериги от запад на изток включват системите Тяншан – Иншан –Яншан, Кунлун – Цинлин – Дабъшан и планинската система Нанлин; (2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасят Хъланъпан, Лиупанъпан и Хъндуаншан; (3) планински вериги от североизток на северозапад – Чанбайшан, Голям Хинган, Тайханшан и Уишан; (4) планински вериги от северозапад на югоизток – Цилянъпан и Алтай; (5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасят Хималаите и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала”. Най-високото „стъпало” е Тибетското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 м. Следващото „стъпало” започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000-2000 м възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от Таримската, Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало” започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500-1000 м равнини и низини, като тези в Североизточен и Северен Китай, и долини по средното и долно течение на река Яндзъ.Четвъртото „стъпало” обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 км2 и средна дълбочина от 18 м, Жълто море с площ 380 000 км2 и средна дълбочина от 44 м, Източнокитайско море с площ 770 000 км2 и средна дълбочина 370 м, и Южнокитайско море с площ 3,5 млн. км2 и средна дълбочина 1212 м.

Климат


Китай е разположен в умерения, субтропичния и тропичния климатичен пояс. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай.

Връх еверест


Реки и езера

В Китай има множество реки, чиято обща дължина е 220 000 км. Те образуват вътрешни и външни системи. Вътрешните реки са Яндзъ, Хуанхъ, Хъйлундзян, Джудзян, Ланцандзян, Нудзян и Ялуцангпо. Те се вливат в Тихия, Индийския и Северния ледовит океан и общата им водосборна площ обхваща около 64% от територията на страната. Вътрешните реки, чийто брой не е голям, са значително отдалечени една от друга. Те се вливат в езера във вътрешността или се губят в пустини и солници. Тяхната водосборна площ е около 36% от територията на страната. В Китай има и множество езера, чиято обща площ е около 80 000 км2, както и изкуствени водохранилища. Езерата също могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Към външните спадат богатите на водни продукти сладководни езера като Пуоянху, Дунтинху и Тайху. Към вътрешните се отнасят солените езера, най-голямото от които е Цинхай. Сред вътрешните езера има и много пресъхващи, като Лобнор и Дзюйен. Ледниците и вечните снегове също са част от континенталните води на Китай. Те са разположени в западните планински райони и заемат площ от 44 000 км2. Запасите от вода в тях се оценяват на 2300 млрд м3 и снабдяват много реки в Западен Китай с огромни количества вода.

Държавно устройство

Китай е най-голямата еднопартийна комунистическа държава, в света. Властта се упражнява от страна на Китайската комунистическа партия и Държавния съвет. Конституцията гарантира избирателни права на китайските граждани по подобие на конституционните демократични гаранции, които бяха установени в Източния блок на Варшавския договор. На по-високо ниво е висшия Народен конгрес, от който на свой ред се избират членовете на комунистическата партия. Реформите в икономиката обаче имат и негативна страна, а именно разделението на китайските комунисти на по-старо поколение (т.нар. "комунисти-другари") и по-ново поколение ("комунисти-граждани"). ККП аргументира тоталитарната си власт със запалхи че без нея неизбежно ще последва вътрешнополитически хаос. Партийните комитети все още играят важна роля в икономиката и обществения живот.
Основните органи на Партията са Постоянният комитет на Политбюро (с 9 членове), Политбюро, Секретариатът, Централният военен комитет и Централната Комисия за морална инспекция. Последната има специфична функция — да занимава с изкореняването на корупцията по високите етажи и злоупотребата с държавни средства от страна на политическите лица, но нито тя, нито останалите подлежат на извънпартиен контрол, поради което ефективността им е с неясен характер.
Главен политически проблем остава нарушаването на човешките права. Многократни са обвиненията срещу правителството заради цензурирането и манипулирането в интернет с цел възпрепятстване на свободното мнение, преследване на граждани и общественици с опозиционни настроения, нарушения на основни трудови права на работниците по строителството на олимпийските обекти за домакинството през 2008 година и др.

Въоражени сили

Народната освободителна армия или НОА е общото название на всички въоръжени сили на Китай. Със своите 2,25 милиона войници е най-голямата действаща армия в света. Основана е на 1 август 1927. Тогава тя е представлявала въоръженото крило на Китайската комунистическа партия, а до 1946 година е била известна като Китайска червена армия. НОА се състои от множество родове войски, но четирите основни са Сухопътни сили, Военновъздушни сили, Военноморски флот и Стратегически ракетни ядрени войски, по-известни като Втори артилерийски корпус. Между 1934 и 1935 тя на няколко пъти удържа войските на Чан Кайшъ, а по-късно взема участие в Дългия поход на комунистите. В началото Червената армия е използвала предимно партизанска тактика, но в хода на Втората китайско-японска война прибягва и до нормални сражения. До края на войната е била част от Националната революционна армия, (НРА) която обединява войските на комунистите с тези на Гоминдана. През 1946 НРА се разцепва на Народна освободителна армия и армия на китайския Гоминдан, която запазва името си на Национална революционна армия. НОА печели гражданската война, и резултат на това Гоминданът се оттегля на остров Формоза (Тайван) и сформира своя държава (Република Китай). От 60-те до този момент китайската армия е била в постоянна готовност да да удря първа, да нанася тежки поражения и да се бие с ядрени оръжия. Според Дън Сяопин обаче китайската армия трябва да има мироопазваща роля в световен мащаб. Затоплят се отношенията с бившите врагове на страната - САЩ и Русия. Между 1996 и 2000 година числеността е намалена със 700 000 войници.
Китайските въоръжени сили са снабдени с последен модел руски въоръжения (произведени по лиценз в Китай), както и висококачествени оръжия с местен произход. НОА разполага с 9200 танка, над 6000 бронирани бойни машини, 17 300 артилерийски системи, и над 6000 зенитни комплекса. Китай разполага също с 62 подводници (от които 9 ядрени), около 200 надводни съда, и над 2000 бойни самолети и вертолети. Китайският ядрен арсенал възлиза на 400 или повече оръжия. Втори артилерийски корпус има около 30 междуконтинентални балистични ракети ДФ-5.

Административно деление


Китайската народна република се състои от 22 провинции (省); Тайван (台湾) се разглежда от правителството също като 23-та провинция. Освен това има 5 автономни региона (自治区), населени с пет големи малцинства, 4 града на централно подчинение (直辖市) и 2 специални административни района (特别行政区) - Хонконг (Сянган) и Макао (Аомън), които се ползват със значителна самостоятелност.

Икономика

След десетилетия на развитие по пътя на плановия икономически модел, Китай прилага реформи за установяване на пазарни механизми от средата на 70-те години. Това е т.нар. "социализъм с Китайски характеристики", при който повечето предприятия и компании остават държавна собственост, но им се позволява да функционират чрез пазарни механизми. Колективното земеделие е отменено, а на заетите в тази област се отпускат заеми за стимулиране на производството и развитие. Тази политика, съчетана с огромния брой трудоспособни китайци, е в основата на т.нар. "китайско икономическо чудо", и челната позиция на страната в списъка на най-бързо развиващите се държави в света.Въпреки пазарните механизми, все още се счита, че в Китай е налице силно видоизменена разновидност на плановата икономика заради силния партиен контрол върху икономиката и следването на петгодишни планове за развитие.

Шанхай е един от най-важните центрове на световната икономика.


КНР е на второ място в света (след САЩ) по БВП (ППС) за 2008 — $7,8 трлн., както и по номинален БВП — $4,22 трлн. На глава от населението БВП (ППС) е $6 100. В началото на 80-те години близо 53% от китайците живеят под линията на бедността, а през 2001 те са едва 8%. [4] От 1978 насам китайската икономика е нараснала по обем 70 пъти.[Бързото развитие обаче създава и някои проблеми — замърсяването на околната среда от една страна, и увеличаване неравенството в доходите сред населението.
Китай е четвъртата най-посещавана страна в света, като през 2006 тя е била посетена от 49,6 милиона души.[7] Към момента (2009) в Китай тече 11-тия петгодишен план, който трябва да бъде изпълнен през 2010. Неговата цел е изграждане на "хармонично общество" чрез по-оптимално и балансирано разпределение на богатствата, подобряване на образованието, здравеопазването и сигурността на гражданите. Основна цел на комунистическата партия е насочване на ресурси към развитието на по-бедните региони — най-вече североизточните части на Китай, както и развитието на добива в богатата на нефт и газ западна част.

Население

Китай е на първо място в света по население — 1 330 000 000 души с Хонг Конг и Макао, към 2008. През 1979 в страната е въведена политика, която ограничава семействата да имат само по едно дете. Изчислено е, че благодарение на нея са били предотвратени 400 милиона раждания, което би увеличило населението на Китай днес до 1,7 млрд. души.
Официално правителството на Китайската народна република признава 56 етнически групи в страната[8]. Властите в специалните административни райони на Хонконг и Макао понякога не правят разлика между различните етнически групи в страната.
китайци (汉族 : Hàn Zú) - 1 207 541 842 (88,76%) (2008)
джуанци (壮族 : Zhuàng Zú)
манджури (满族 : Mǎn Zú)
хуейци (回族 : Huí Zú)
мяо (苗族 : Miáo Zú) (хмонги)
уйгури (维吾尔族 : Wéiwúěr Zú)
и (彝族 : Yí Zú)
тудзя (土家族 : Tǔjiā Zú)
монголци (蒙古族 : Měnggǔ Zú)
тибетци (藏族 : Zàng Zú)
буи (布依族 : Bùyī Zú)
дун (侗族 : Dòng Zú)
яо (瑶族 : Yáo Zú)
корейци (朝鲜族 : Cháoxiǎn Zú)



Наука и технологии

Още от древни времена китайската наука е много напредничава. Китайците са известни като изобретатели на редица изобретения, като барута, компаса, хартията. Барутът бил употребяван за направата на фойеверки, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първите ракети, с които подпалвали вражеския лагер. Измислили бомбите и първи са използвали барута за зареждане на оръдията. Китайците измислили и хартията, а също така и първата печатница. Освен това за първи път в Китай е започнало използването на хартиените банкноти, което е облекчило значително търговците.

Китайците забелязали, че лъжица от магнетит, поставена в равновесие върху хоризонтална плоча, се извърта винаги така, че дръжката на лъжицата сочи в посока към слънцето, когато е в зенита си. Така е открит компасът преди повече от 2000 години, а по-късно е променена формата му и започва да се използва игла, закачена на копринен конец или плуваща във вода. След пътешествията на Джън Хъ с неговата огромна флотилия из Индийския океан компасът започва да се използва от арабите и достига до Европа около XII - XIII век, правейки възможни великите географски открития. Други големи китайски открития с изключително значение са: коприната, порцелана, арбалета, сухопътни и морски мини с експлозив, пушките, пистолетите, хвърчилото, стремената за яздене на кон, ръчната количка с колела, първите газопроводи, а в областта на бита, четката за зъби, тоалетната хартия, кибритa и много други. За първи път в Китай е започнало използването на природен газ и въглища за осветление и като гориво, използването на коприната за производство на дрехи, използването на огнестрелни оръжия по време на война, пиенето на чай. В Древен Китай са измислени и много различните видове игри и спортове като: играта на карти, домино, го, маджонг и футбола.
Китай изпробва първото си атомно оръжие през 1964, а първата си водородна бомба — едва три години по-късно, през 1967. Отделно притежава и разработва неутронни, биологични и химически оръжия. В гражданската сфера, Китай активно разработва източници на ядрена енергия, и бързо разширява атомната си промишленост за мирни цели.
През 2003 година Китай става третата нация, изпратила самостоятелно човек в Космоса. До 2020 страната планира да изпрати свой тайконавт до Луната.